2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 7861 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2012 18:50
Велин Георгиев е роден 1933г. в с. Крупник, Благоевградско. Автор е на много поетични и публицистични книги, а също и на стихове за деца. По-известните заглавия са: "Тук съм", "Присъствена книга", "Душа на кръста", "Адски камък", "Видовден", "Анонимно човечество" и др. Живее в София.
Неговото стихотворение "Чужда кръв" през 60-те години едва не "взривява" социализма и става тема на национално съвещание по идеологическата диверсия. Самият Тодор Живков го заклеймява като "зов за контрареволюция". То е коментирано от Петър Увалиев по радио "Свободна Европа". След този "случай" авторът изпада в немилост, а книгите му са "замразени" през следващите години по всички издателства. Тези свои преживявания поетът е описал в книгата си "Видовден". Велин Георгиев е създател на Националния литературен салон "Старинният файтон", приютен преди 14 години от къщата-музей "Димитър Благоев" в София. Сам е организирал и провел над 550 лирични срещи с поети, белетристи и литературни критици, представил е техните новоизлезли книги. Организирал е множество творчески юбилеи и паметни литературни вечери на известни български писатели. Активното участие в националния литературен процес превръща Файтона в легендарно убежище на духовността. Днес той е притегателен литературен център за пишещите от всички краища на България. И съвсем естествено го наричат национален. В почетната книга на неговите гости са записани имената и на пловдивските творци Димитър Атанасов, Иван Вълев, Светла Караянева.
В книгата "Небесна колесница" - думи, изречени на глас /издание на Национален литературен салон "Старинният файтон", 2007/, излязла от печат в края на миналата година, авторът е включил есеистични текстове-слова от около 200 представяния на автори във Файтона. На срещата с Велин Георгиев освен "Небесна колесница" в полезрението на публиката ще бъдат още книгите "Белязано дърво" - избрана лирика /Издателство "Сибия", 2003/ и "Време за апостоли" /Издателство "Рал-Колобър", 2008/.
http://news.plovdiv24.com/46600.html
Поезия
Небесно гнездо
Велин Георгиев
Хайде да не казвам, че без тебе мога,
но че по тебе страдам, разбери ме.
Все по-трудно вече истини ме трогват.
Все по-рядко в мене прозвучават рими.
Ала днес внезапно твоят глас ме сепна.
Жицата ме трогна с твоя глас случайно.
Ти си моя втори юношески трепет.
В твоя глас се крие пролетната тайна.
Позволи ми само да ти кажа, мила:
Как така пристигна със самата пролет?
Ти си моя слабост, в същност моя сила!
Значи здрав съм вече, щом по теб съм болен.
* * *
Велин Георгиев
Измислица е всяка друга хубост,
макар да има хубави неща.
Най-хубаво е всъщност да си влюбен,
за да откриеш, че си бил с душа.
Дори дъждът на влюбен ми прилича,
защото към земята се стреми.
Най-хубаво е всъщност да обичаш.
Най-хубавият миг е оня миг,
във който ти разбираш, че си влюбен,
забравил за рождения си ден.
Защото всички дни са толкоз хубави,
че ти приемаш всеки за рожден.
Велин Георгиев: «Този, който е дошъл на белия свят, за да каже своя дума, намира начин да я каже миг преди да му отрежат езика»
« Поетите са високи птици, нещо като орлите. А орелът е единственото същество, което може да гледа право в слънцето, без то да изгори очите му. Затова пък играта с огъня, защото поезията е точно такова нещо, го изненадва чрез насоченото дуло към него и с притвореното око на човека, господар на положението.»
«Припомняме дати със свои заслуги.Възкръсват предатели.Забравяме други. Кърви календара.Крещи всяка дата.Не случи България със свободата."
„ Цяло ято птици изгоряха в пламъците на това време. Що поети, художници, актьори трябваше да доказват дарбата си, въпреки всичко. Този, който е дошъл на белия свят, за да каже своя дума, намира начин да я каже миг преди да му отрежат езика. Аз се намирам в пепелището, в руините на това време. Седя върху строшено крило на машината и разсъждавам за ПОСЛЕ , взел със себе си своята ЧЕРНА КУТИЯ.»
«Моя, майко Българийо, плачеща
за изтеклото кръвно имане
към Америки и към Германии,
днес си цялата свлачище."
Всеки е в своето време.»
«И преди, и сега - особено сега, лицемерието е в апогея си, то не се свени да те гледа в очите и да ти говори за морал. Все пак, в моето време имаше морал, имаше човещина, имаше много неща, за които народът ще си спомня с умиление, макар да имаше много идиотщини, но какво да се прави. Днес имам възможност да говоря всичко, но душата ми е болна от безизходицата, в която ни набутаха псевдодемократите. Жал ми е, че ни се разпиля народът.”
Из: Йордан Янев Поетическата присъда на Велин Георгиев
http://www.duma.bg/2005/1105/191105/kultura/cul-3.html
Йордан Янев за него: Любовта е драмата и в поетическата съдба на Велин. Себична и лична, любовта ражда и погубва. Той изцяло й принадлежи. Във всичките си книги, в тази огромна по обем поезия, любовта е в началото и края на поетическата му сага. Ведно с реки и водопади, планини и равнини, диви усои и ниви, скали и бистри езера, от космическата дълбина на душата му изгрява любовта. В нея е горчивият спомен и тихата радост от днешната обич. Там някъде се мяркат златните сенки на любени и недолюбени жени и се вдигат във вихрен танц като в самодивско хоро край сребърното езеро на нощта. Там е любовта и към богородичния образ на майката, която и днес го чака в неотиващата си тъга край Крупник. Любовта към децата му, любовта към приятели и към разсъмването. Неговата участ е да слее живот и съдба в безпокойното съществуване на поета. Понякога го сравняват с други поети. Той няма сроден поет. Той е сам. И се извисява като белязано дърво в своята си поетическа гора. Защото сродността не е родство... Велин е като живовляка, като къпината и шипката, има запазено място на земята си. С годините мнозина го обичаха, а други отричаха. Той търсеше най-скалните пътеки, за да оцелява.
Любовта му към България не е просто фраза. Това е новата драма, когато ние изчезваме като народ , когато нашите деца все по-малко милеят за България. И си отиват, отиват, отиват от нея. Тежка сълза ще се отрони от очите на 70-годишния поет.
http://www.duma.bg/2005/1105/191105/kultura/cul-3.html
Той заслужава да му направиш това прекрасно представяне ...ако знае ще бъде трогнат... до ...мъжки сълзи, а те значат много!!! в този прагматичен свят!
15.07.2011 07:23
или какво е написал в Черната кутия?
“Искам да се разуча от всичко, на което други са ме учили. Пълен съм с пороци. Искам уроците и на добрите си учители да забравя. Искам да не нося чужди мисли в себе си. Своите искам да пропъдя. Да не пиша думи по белия лист – тази бяла килия на Душата ми. Искам да съм нещо, което не се нарича това, което ме наричат. Всички написани думи ме уверяват в безверието на цялата ми същност. Искам да се покатеря по един лунен или слънчев лъч и да се запилея някъде вдън Вселената, за да нямам гроб на тази Земя. Може би така враговете ми ще мислят, че съм отпътувал в Космоса и ще се върна подир хиляди светлинни години, когато те ще са изчезнали от белия свят. Но аз няма да пожелая обратен път. Ще разширявам Вселената и ще продължавам все по-навътре в нейния безкрай. Думите ме отвращават. Думите ме превръщат в решето, през което изтича отровената ми кръв. Искам да не Съм. И ако срещна някъде други менеподобни – ще им кажа, че Съм Никой. И ще отмина като сянка.
Защото наистина ще бъда сянка на оня светлинен лъч, по който ще поема.
Това е , което искам. Е?”
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com